Читалище"Зора"

                               КРАТКА   ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА


  За  написването  този материал   са изпозвани  документи   от  Териториален държавен архив гр Габрово  архивна единица  387К и спомени на жителите на селото  Сърдечни благодарности  за  оказаното съдеиствие ! 

           На  22 януари  1929 година на общо селско събрание   в  дома  на Васил  Пенчев  група ентусиасти :   
                                                    

                                                                    Атанас  Пенчев

 протокол за създаване на
читалището 

         Рачо Ненов
         Къню Цанев
         Димитър Тотев
         Семо Дянков
         Васил Митев
         Васил Пенчев
         Иван Дончев
         Кольо Илиев
         Юрдан Русев
         Русин Динков
         Ганчо Дончев
         Тотю Минчев
         Паню Иванов
         Иван Ненов
         Симеон Ботев
         Юрдан Иванов
         Геню Василев
         Генчо Христов
                                                                    Андрея Иванов
                                                                    Христо Ненов

  решават   да се основе    читалище   под името  “ЗОРА “ в китното  балканско  селце  Харачерите.

  За  кратко време  успяват  да привлекат  и всички останали жители  в селото към благородната кауза .

        Избрано било   5 членно  настоятелство  в следния  състав :

председател-            Атанас  Василев
подпредседател-     Васил Пенчев
касиер -                      Тотю Минчев
секретар-                   Къню Цанев 
библиотекар-           Димитър Тотев
  и  3 членна проверителна комисия   в състав :
Семо Дянков 
Васил Митев 
Кольо Илиев

          На следващото общоселско събрание на 1 април 1929  единодушно се решава първата събота  след Великден  да бъде   празник  на  селото  наречен Лазарня.   Празника  е бил един

начините  за сплотяване на жителите  на селото . Този ден  е бил и кратка почивка   на хората преди  пролетната  селскостопанска кампания и един достоен завършек на Великденските празници.Първите  години  лазарнята  се е празнувала в местноста „Горанова чешма  , но мястото се  оказва  малко  да събере жителите  на селото  .Затова  през  1938 година  читалището  отправя  молба  до ръководството на  БДЖ лазарнята   да се празнува  на тогавашната   гара Съботковци. Молбата е  удовлетворена и жителите  получават  много  по просторно  място  за провеждане на празника .  Празник оставен  от предците ни който  се празнува и до днес   

 източник за набавяне на вода   преди  
водоснабдяването 

              Поради  липсата на сграда  в началото  сбирките  са се правели   в домовете на членовете, като най чести домакини са били  домовете на Васил Пенчев и  Васил Митев . Затова  на редовното си годищно събрание  на 24 февруари  1930г   единодушно се  взема  решение за построяването  на свой собствен дом.По това  време читалището  получава   и дарение  собствена   гора  на площ от 27декара ,която  също  се явява  източник на доходи   а и от нея  бива  извлечен  дървения материал за  построяване на сградата на читалището  . За  целта   Димитър  Хаджиев  дарява място в центъра   на селота . Започва  трескава подготовка   с доброволния труд  на почти  всички жители на селота  за  построяването на сградата – добиване на дървен материал и  доставяне  на камъни  за строежа . Изпраща се и молба до кметството  отработването  на така наречената трудова повинност  да става на страдата на читалището .Според  документи от  Държавния архив  в Габрово и големия  габровски  индустриалец   Пенчо Семов  също помага, дарява средства за строежа на сградата .   
 Строежа на сградата според разходните  книги  на читалището  започва  едва през 1935 г
              За няколко години  сградата е завършена  и така читалището намира своя дом и става  център за социалния  живот в  селото .    За обзавеждането  на новия   дом  принос   имат всички членове  на читалището .Всеки  от тях дарява по два стола  и по няколко книги и по този начин и читалището се сдобива със скромна библиотека .За книжното богатство са се грижили  Васил Колев и Нацка Димова  а след това и  Пенчо Колев . Има   и документи  за дарение  от тогавашното  Министерство на просвещението  на 14 книги  за библиотеката  на читалището

          Основният  финансов  източник   на читалището  е бил  членския внос  и държавните субсидии,които  са били недостатъчни  за поддържане  нормалната дейност  на читалището, Затова  ръководството  започва да  търси  и други  източници  за  финансиране –  коледуване, лазаруване,томболи  и театрални  постановки.

         Изполвали  са се пълноценно  християнските  празници  и традициите около тяхното празнуване .    Продуктите  събрани  от коледари и сурвакари  са се продавали на търг  като приходите  оставали   за  читалището .

          Организираните от читалището   вечеринки и забави са привличали и младежи от съседните  села.   На тези  забави  ръководството  организира  томболи  като  получените приходи  също са  влизали в касите на читалището . Традиция останала  с годините и до нащи дни

         Друг източник на доходи се  оказва  и  налаганите глоби  за невърнати навреме  книги .

         През тия  години  в селото е имало  около 30 младежи   които дават и живот  на дейноста на читалището.  Изградена  е и театрална трупа   която дава  доста представления  не само в  Харачерите  но и в съседните села  -Раховците ,Лисичарка , Бочуковци и Царева ливада  .Като много добри актьори  са се изявили  Стефан Цанев ,Недка  Генчева и МарияПанева .Според  този документ  театралната трупа е била много добра   и често е печелила  овациите  на публиката  със своята игра .Имали са смелостта  да играят   дори и  постановки забранени   от  управляващите. Вземали  са също  активно участие  в  различни общински  фестивали  печелейки престижни награди . Приходите от тези  представления се оказват сериозно перо в бюджета на читалището.                                   
          Не на последно място като източник на доходи  може да се наредят и доброволните  дарения  на членовете  за читалището . Дарения  редовно правени  от част от членовете .

моменти от строежа  на магазина 

         Така чрез своята  дейност  читалището  успява да сплоти  жителите на селото  и да разнообрази  и подобри тяхния живот .И за благодарност през 1941г   жителите  даряват на читалището   общинска  мера в размер на 20 декара. През 1944 година   ръководството  взема решение  да се електрифицира  селото Активната   си  дейност  читалището продължава  до 1958 година –годината на национализацията.

           След  национализацията   хората започват  да търсят  нови  източници  за препитание,приселвайки  се в град Габрово .Селата  обезлюдяват  и  Харачерите не прави  изключение и затова  през 1962 година  дейността на читалището е  временно прекратена  .

Сградата му се  използва  за  склад от тогавашното    Д З С . По време на култа към личността   голяма част от книжното богатство е изгубено  ,но след  това  наново се възстановява и  увеличава.

         През седемдесетте  години  когато  селото отново се пооживява  -застрояват се нови къщи , вили ,раздава се пустееща земя за обработване  и доста  от хората  се върнаха в родното си място отново се решава да  се възобнови дейноста на читалището .И през средата  на седемдесетте години  то отново  се  възражда  като център за духовния  и социален живот в селото . За председател тогава е избран  Васил Колев    които продължава  да ръководи читалището до  2002 година . 

откриването на магазина  1986г

Чрез дейноста си   и сплотеноста на  членовете си  в селото  се решават много  от важните проблеми  :

        -  Успява  да  се издейства   реконструкция на  пътя  към селото . Преди това  той е бил

калдъръмена настилка  и в много  ужасно състояние .

         -  Основно   с доброволния труд на жителите  било   водоснабдено и селото. Преди водоснабдяването  източниците за вода  са  били селските герани  и кладенчета, и е било  доста  трудоемко  и неудобно всеки ден  хората да се зареждат с вода .

        -   Прекарват се  радиоточки   и телефони в селото . До  телефонизацията  единствения  телефон е  бил в сградата на читалището   и то можело  да се проведе разговор единствено  чрез пощата в с Кметовци .

           Получавайки  тези придобивки   селцето получава  съвсем нов облик и става  атрактивно място за живеене .

клубът в Харачерите  построен 1986 г 

           През тия години  жителите  на селото са   се снабдявали  с хранителни  продукти   от магазин  намиращ се на километър от селото-в района на  жп спирка Саботковци   и твърде неудобен за възрастните хора . Ето защо  през 1884  година се  взема решение  за построяване на  магазин и  клуб  в  селото. Мястото за построяване на  магазина бе дарено от Иванка  Нецова  и  отново благодарение  на безвъзмездния труд на жителите и подкрепата  на Габровските  предприятия  и общинската администрация  магазина става  реалност през 1986 година ,за радост и улеснение на всички живущи в селото .

 сградата  на магазина в селото  

              От 2002 година    председател на читалището е  Никола Михалев  а секретар е Павлинка Петрова ,които   също  полагат    усилия  за  разнообразяване и подобряване живота на  членовете на читалището и на жителите на селото. Читалището  се сдоби  с доста богата библиотека, извършени бяха неотложни  ремонти на сградата . Създадена  бе  група  за  народни танци   към читалището . Тя    се представи  много добре  на различни  фолклорни  фестивали . Организират  се екскурзии за жителите на  селото . Запази се    традицията  големите  празници   да се празнуват  заедно . 

       И нека   историята на читалището ни покаже ,   на  нас и бъдещите  поколения какво може да се  постигне,  когато хората са    единни и   работят заедно   за благоденствието на селото!  И ако в годините на прехода  част от тези ценности се размиха, то тогава  нека обърнем очи към постигнатото от нашите предци,  за да бъде  Харачери  това което е сега.