На 13 октомври  читалище "Зора " организира  празник в селото по случай Петковден.

На 14 октомври църквата почита преподобна

Параскева или Петка Българска - Петковден. В народните 

представи св. Петка е светица лечителка и 

пазителка от болести. 

           Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл. Затова народът казва: "На Петковден ралото да ти е под стрехата". На празника стопаните са се разплащали с наетите през лятото ратаи и овчари.

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. На този ден се правят оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). 

В планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането те изпичат пресни питки и ги раздават със същата цел.

22 септември - ден на независимостта на България

На 22 септември 1908 г в църквата  "Св 40мъченици " в старопрестолният град Велико Търново
княз Фердинанд  провъзгласява   независимостта  на България със следният манифест :

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Честит празник

На 6 септември 2012 г.България празнува 127-та годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия!Денят е официален празник за всички сънародници!На 6 септември 1885 г.войската на Източна Румелия,водена от майор Данаил Николаев,окупира Пловдив,а революционерите от Българския таен революционен комитет,начело със Захари Стоянов използват случая,за да обявят,че Източна Румелия се обединява с Княжество България!Изпратен е веднага манифест до княз Александър Първи,че Съединението е извършено успешно!За съжаление тези факти се пазят само в книгите по история!Като следствие от българската победа се сключва споразумение между България и Турция на 20 януари 1886 г. на 3 март е подписан мирният договор между България и Сърбия в Букурещ. Най-накрая, на 5 април 1886 г. е подписан и т. н. Топханенски акт, който окончателно признава Съединението със съгласието на Великите сили. Според договора, Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, един парламент, единна армия и държавна администрация.Съединена България има 23 окръга,84 околии,70 града и 4684 села!Територията и обхваща 96 345 кв. км.!

Честит Празник Българи!

                                           Древните Български  хроники  -Стефан Цанев