Честита   първа награда  мили деца!!!

На 24 март в гр. Стара Загора   на фолклорния фестивал "Орфеево изворче"2012 за пореден  път децата  от танцов състав при читалище  "Зора"  с.Харачерите   доказаха, че са фактор с който да се съобразяват останалите,печелейки  първа награда. Честито!!!        Благодарим ви за упорития труд и постоянството! Благодарим на професионализма на Цвета и Чавдар! Вие спечелихте  въпреки че не бяхте  признати  от общинския читалищен съвет в гр. Габрово! Въпреки че не получихме достатъчно субсидии за вас, което в крайна сметка ви лишава от едно добро финансиране  и възможности за развитие!
       По стечение  на обстоятелствата 2 месеца бях близо до тези  деца и наблюдавах тяхното  развитие. Как упорито репетират всеки божи ден по няколко часа, лишавайки се от свободно време и игри. Похвален е и професионализма, себеотдаването и любовта на техните ръководители при работата със състава. Похвално е и отношението на техните родители, които  въпреки  финансовата криза, успяват да заделят средства за да станат успехите на  децата им реалност. 
   Надявам се след този пореден успех  на децата, те най накрая  да бъдат забелязани  и оценени  достойно!  Защото   с техните  изяви и награди, освен на нашето читалище,  носят дивиденти и на Габрово!  И е наистина  жалко заради  интригите и лакомията на някого си, при разпределението на субсидиите  да страдат истински професионалисти!
    

                       Честит празник    Българи 

       Днес честваме 134 години от подписването на Санстефанския мирен договор между

 Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна 

война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско 

владичество.

Този, който не се бори за свободата си  всеки ден, не може да бъде свободен. Свободата не се дава от братски народ, не се дава от чужда, дори от своята армия, нито от институции. Свободата трябва да се отстоява от  мен, от вас, всеки ден. 

Време е  всички ние  да се отърсим  от това  наследено ни  робско самосъзнание, да бъдем по активни  като гражданско общество, да се борим  с всички възможни средства за  извоюване на условия за по добър живот за нас  и нашите деца-бъдещето на България!

Заедно с националният ни празник днес се празнува и Тодоровден !  Честит празник на всички именници 

Св. Тодор на бял кон отива при Господ да измоли лято

Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници. Имен ден на тази събота празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.

Новини Св. Теодор Стратилат - керамична икона от Патлейна край Велики Преслав, Х в.В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от Тодоров ден в събота. В центъра на празника са конете, затова той се нарича още и Конски Великден.Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници.Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него.А самият светец влиза при Господ, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята.В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което означава Божи дар.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.
Най-старата запазена българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Велики Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).
В стенописите от 1259 г. в Боянската църква са образите на трима светии с името Тодор: Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и Св. Тодор Студит, в чието житие се споменава, че е бил заточен в Аполония (Созопол).Св. Тодор Студит, Св. Тодор Сикеот, Св. Тодор Освещени и Св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески свети дела.Народният празник Тодоровден обаче няма точно фиксирана дата, зависи от началото на великденския пост и не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.Имен ден на тази събота празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.Традиционно на българската трапеза има пита, замесена с мая, леща, чорба от гъби.

                                                          Сирни  Заговезни  е  

  !

    Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост. 

Източно–православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.

Българската православна църква почита църковния празник сиропусна Неделя , наричан от народа Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него, започва Великият пост.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата, на която има специална дупка, за да се закрепи успоредно на пръчката, и по-голямо дърво или сопа, с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. „На вечернята в православните храмове срещу началото на поста, наречен Света Четиридесетница, християните си разменят „братско целуване” с думите: „Простено!” „Прости!". Прошка иска по-младия на по-възрастния.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия”, и „кукерска булка” или „баба” - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни заговезни също е символична. 

Отмина  още една година. За едни  тя бе добра ,за други  не-толкова добра .
За читалище „Зора - 1929” 2011 година, бе година на предизвикателствата. Въпреки стартирането на календарната година с намалена субсидия ние трябваше да успеем да задържим постигнатото ниво и качество на работа, от друга страна да намерим стимул да разширим обхвата на дейности и инициативи и да успеем да задържим всички тези дейности финансово стабилни.

За това как сме се справили -оставяме на хората да оценят

Целите и задачите които си бяхме поставили , се свеждат в най-общи линии до: развитие и обогатяване на културния живот; опазване традициите и обичаите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката и културата; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание. Може да кажем че се чувстваме горди за това,че успяхме да приобщим към дейноста си хора от различни социални слоеве и различна възраст /представители на 4 поколения/

моменти  от коледното  тържество 

От името на читалищното настоятелство ви честитим настъпилата 2012година. Пожелаваме на всички жители  здраве щастие и късмет!Нека и тази година да не изневеряваме на традициите и живеем, работим и се забавляваме заедно –като едно голямо семейство !
2012 година е годината на промените, нека и ние се променяме –и то към по добро !