Честит празник на всички !!!
На 6 май Църквата
чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата - св.
Георги. Паметта на светеца се чества от почти всички християни на изток и на
запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като
Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия,
например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са
дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е
производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия,
Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона
и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията
или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите, в
България, Сърбия, Гърция и т.н. У нас св. Георги е патрон на армията.
Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на
мъченика, е ротондата "Св. Георги" в нашата столица, построена през
ІV в. Този факт сам по себе си говори много - само няколко десетилетия след
мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име.
Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и
в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като
вселенски събор в Сердика.
Голяма е почитта на нашия народ към светеца и
не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от
българи манастир на Св. Гора (ІХв.) носи името "Св. Георги".
Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия
народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието,
което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е
чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк. Георги, която дава и името на
нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Това чудо е описано в т. нар.
Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и
манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги,
като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският,
Поморийският, Букуровският манастир, манастирът "Св. Георги" до
Скопие и много други.
В нощта срещу празника, преди да
пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в
утринната роса, защото народното вярване
твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“ като
по-рано търкалянето в росата се е правело на голо]
Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и
пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли
кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще
станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето
ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
След къпането в росата, на връщане към
домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват
вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на
децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на
домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а
момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.
Според народните представи св. Георги освен
покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова
голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за
цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.На Гергьовден рано
сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на
по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.
Празничната трапеза обикновено е общоселска. Прави се извън
селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир
(ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените
агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене,
квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде
пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.